9 sept 2007, 13:00

~Лилия

  Poesía
706 0 3
Като нежна лилия
вехна в ръцете ти.
Тънката червена линия...
прекрачи с лъжите си.
Събличам своя аромат,
дали обичаш ме още така?
Как попаднах на тоя свят,
дали някой изобщо ме чака?...
Целувам с пръсти тоя мрак,
и пускам повехнали листа.
Пълзиш ми по кожата... пак
и пиеш ми с очи кръвта.
Нежна лилия... бях.
Докато в ръцете ти не повехнах.
И чувам тъжния си смях,
как тая врата без страх открехнах.
Преди мен... кой беше?
Спомен... или някаква мечта?
Кой за теб блестеше,
в тоя свят на прахта?
Мъртва лилия.
Със солени пръсти ме уби.
Прекрачи тънката червена линия...
и всичко бавно заличи.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много добре,Васи,харесаха ми някой хрумки от стиха,поздравявам те искрено за идеите
  • ~Благодаря ти ;D .. По принцип рядко ги използвам в стих или където и да е ... ^^
  • Дерзай!
    /избягвай ТАЯ, ТОЯ.../

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...