~Лилия
вехна в ръцете ти.
Тънката червена линия...
прекрачи с лъжите си.
Събличам своя аромат,
дали обичаш ме още така?
Как попаднах на тоя свят,
дали някой изобщо ме чака?...
Целувам с пръсти тоя мрак,
и пускам повехнали листа.
Пълзиш ми по кожата... пак
и пиеш ми с очи кръвта.
Нежна лилия... бях.
Докато в ръцете ти не повехнах.
И чувам тъжния си смях,
как тая врата без страх открехнах.
Преди мен... кой беше?
Спомен... или някаква мечта?
Кой за теб блестеше,
в тоя свят на прахта?
Мъртва лилия.
Със солени пръсти ме уби.
Прекрачи тънката червена линия...
и всичко бавно заличи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васи Все права защищены
