24 dic 2008, 9:08

Лимит

  Poesía
981 0 1

Твоят лимит

наричаш

моята лудост.

Дишаш

в граници.

Знаеш, че

съм по-вкусна

отвъд тях.

Но те е страх

от непознатия плод.

Казваш, че

не ти е интересно.

Аз към него

отивам.

То ще си е там.

Не ме спирай.

Отказвам

да споря и да се сърдя.

Има достатъчно игри

и за двама ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андриана Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • поздрави , все така в твой стил.Ще очаквам още такива които да бърка на дълбоко в душата.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...