17 jun 2008, 16:23

Липата разцъфтя!

  Poesía » Otra
1.1K 0 23

                                                                                                            Леко хумористично:)

                                                                                    Хубави и ароматни дни, приятели!

 

Липата разцъфтя,

а с нея и копнежа

по топли ласки, брегове.

Напускат спомени „манежа",

а други пък - повдигат върхове.

И улиците смеят се на воля,

огряни от усмивки на деца.

Девойки се разхождат в зноя,

тъй пъстри - като цветната дъга.

Желанията избуяват и нехаят.

Изпълват те пространството и нас.

И дядото дори на тротоара,

след минижупа мигом ослепя!

Ех, дядо, мили, Дон Жуан ти бил си

и някога си тичал даже ти,

след тези пъстроцветни нимфи,

сега... изпиваш ги с очи...

Тъй времето отлита, мили хора,

със пролет, лято, зима и мъгла,

но нека във сърцата ни остане

тоз чуден мирис на липа!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....