Леко хумористично:)
Хубави и ароматни дни, приятели!
Липата разцъфтя,
а с нея и копнежа
по топли ласки, брегове.
Напускат спомени „манежа",
а други пък - повдигат върхове.
И улиците смеят се на воля,
огряни от усмивки на деца.
Девойки се разхождат в зноя,
тъй пъстри - като цветната дъга.
Желанията избуяват и нехаят.
Изпълват те пространството и нас.
И дядото дори на тротоара,
след минижупа мигом ослепя!
Ех, дядо, мили, Дон Жуан ти бил си
и някога си тичал даже ти,
след тези пъстроцветни нимфи,
сега... изпиваш ги с очи...
Тъй времето отлита, мили хора,
със пролет, лято, зима и мъгла,
но нека във сърцата ни остане
тоз чуден мирис на липа!
© Криси Всички права запазени
Здравей, мила моя! :*