21 oct 2005, 17:32  

Липата се събличаше 

  Poesía
854 0 4
Липата се събличаше
пред слънцето…като жена
забравила въпроса си:
“Обичаш ли…”
забравила за свян и за вина
Липата се събличаше.
Със колко нежна радост
отдаваше последните листа,
припомняйки си пролетната младост и ласките…
ах тези ласки на дъжда..
Очакваше го в голите си клони: - Ела!
Аз вече всичко знам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??