Липата се събличаше
пред слънцето…като жена
забравила въпроса си:
“Обичаш ли…”
забравила за свян и за вина
Липата се събличаше.
Със колко нежна радост
отдаваше последните листа,
припомняйки си пролетната младост и ласките…
ах тези ласки на дъжда..
Очакваше го в голите си клони: - Ела!
Аз вече всичко знам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.