12 dic 2012, 12:36

Липсата дъга 

  Poesía » De amor
588 0 2

От липсата ти плисва светлина
Смутен,
Дъждът загръща локвите опърпани,
невярващо премигва,
разтърсвайки на кестените гривите,
блажено раздвоен

Тя бърза –
липсата-дъга,
ухаеща лилаво,
разрошена и жарка,
излегната на мокрия му гръб, 
по устните ти светлина рисува.

© Цветелина Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??