От липсата ти плисва светлина
Смутен,
Дъждът загръща локвите опърпани,
невярващо премигва,
разтърсвайки на кестените гривите,
блажено раздвоен
Тя бърза –
липсата-дъга,
ухаеща лилаво,
разрошена и жарка,
излегната на мокрия му гръб,
по устните ти светлина рисува.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цветелина Александрова Todos los derechos reservados
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
