Dec 12, 2012, 12:36 PM

Липсата дъга 

  Poetry » Love
587 0 2

От липсата ти плисва светлина
Смутен,
Дъждът загръща локвите опърпани,
невярващо премигва,
разтърсвайки на кестените гривите,
блажено раздвоен

Тя бърза –
липсата-дъга,
ухаеща лилаво,
разрошена и жарка,
излегната на мокрия му гръб, 
по устните ти светлина рисува.

© Цветелина Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??