16 nov 2008, 20:33

Липсваш ми

  Poesía
798 0 0
Как ми се иска
да си тук до мен.
Душата ми писка
да си с мен в
този мрачен ден.

Като кукувица кукам
и те търся в тъмнината.
Иска ми се да усещам
твоето тяло до моето.
С ръце да ме прегръщаш
и с устни да докосваш моите.
Но реалността е друга,
а моето сърце е
разцепено да две
от тъга по теб.

Когато си далеч от мен,
сякаш времето се влачи.
Минутите превърнаха
се в часове, а
часовете в дни.
Но знам, че денят,
в който ще се съберем,
ще настъпи и отново -
заедно ще сме аз и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Илиянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...