16 нояб. 2008 г., 20:33

Липсваш ми

793 0 0
Как ми се иска
да си тук до мен.
Душата ми писка
да си с мен в
този мрачен ден.

Като кукувица кукам
и те търся в тъмнината.
Иска ми се да усещам
твоето тяло до моето.
С ръце да ме прегръщаш
и с устни да докосваш моите.
Но реалността е друга,
а моето сърце е
разцепено да две
от тъга по теб.

Когато си далеч от мен,
сякаш времето се влачи.
Минутите превърнаха
се в часове, а
часовете в дни.
Но знам, че денят,
в който ще се съберем,
ще настъпи и отново -
заедно ще сме аз и ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Илиянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...