Липсваш ми
(В памет на най-добрата жена която познавах-баба ми)
Отиде си от мен един човек прекрасен,
годините тежаха на крехките ти рамене,
но болката е силна, непозната
и къса бясно моето сърце!
На гроба идвам рядко, няма смисъл,
но казват, че е редно-затова...
Свещичка паля, тихичко присядам,
събирам бавно сухите листа.
Не гледам снимката ти върху ледения камък
за мен е живо милото лице
очи затварям-ето те във двора
седнала на слънце да плетеш.
Останаха ми спомените, бабо
и шалчето ти в нощния ми шкаф
през сълзите бърсани във него
запазило е твоя аромат.
В тъга и радост все при тебе идвах
ти беше мой учител и приятелка.
Съветите ти помня и ги спазвам
да бъда търпелива и добра.
Аз зная, бабо, времето лекува
и тази болка някога ще преболи,
но сега ми липсва твоето рамо
и празното място в сърцето стои!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Todos los derechos reservados
