(В памет на най-добрата жена която познавах-баба ми)
Отиде си от мен един човек прекрасен,
годините тежаха на крехките ти рамене,
но болката е силна, непозната
и къса бясно моето сърце!
На гроба идвам рядко, няма смисъл,
но казват, че е редно-затова...
Свещичка паля, тихичко присядам,
събирам бавно сухите листа.
Не гледам снимката ти върху ледения камък
за мен е живо милото лице
очи затварям-ето те във двора ...