31 mar 2006, 13:55

Липсваш Ми 

  Poesía
1084 0 1
Обичах ,щом вали през нощта,
да стоя с часове под дъжда.
Но тогава до мен беше любовта
на моя живот единствена мечта.

А в разкаляния мокър сняг,
подхлъзвах се, но чувствах как
изчезва щом съм с тебе моя страх
и знаех, че опора си ми пак.

Липсват ми всички тези дни,
липсваш ми адски много ти.
Измъчват ме безброй красиви спомени
а умират безвъзвратно мойте мечти.

Искам пак да бъдеш до мен
и да ме гледаш с погледа влюбен.
Искам пак от целувките те да съм в плен
а зная, че трябва да си само спомен.

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми.Силно е, но мисля, че не е уместно да използваш думи като "адски".Аз бих написала : Липсват ми всичките тези дни и в тези дни липсваш ми най-много ТИ", но всеки има своя муза и начин на построяване на стиха, така че не вземай мнението ми за чиста монета.
    Помисли, човек е в плен НА нещо или е запленен ОТ нещо !
Propuestas
: ??:??