Липсваш Ми
да стоя с часове под дъжда.
Но тогава до мен беше любовта
на моя живот единствена мечта.
А в разкаляния мокър сняг,
подхлъзвах се, но чувствах как
изчезва щом съм с тебе моя страх
и знаех, че опора си ми пак.
Липсват ми всички тези дни,
липсваш ми адски много ти.
Измъчват ме безброй красиви спомени
а умират безвъзвратно мойте мечти.
Искам пак да бъдеш до мен
и да ме гледаш с погледа влюбен.
Искам пак от целувките те да съм в плен
а зная, че трябва да си само спомен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Всички права запазени