22 ene 2012, 12:50

Листопад

  Poesía
1.8K 0 35

ЛИСТОПАД

 

             "Ще ме отвее листопадът може би...”

                                 Валери ИВАНОВ, “Ще падна”

            

              “... и да нагазим в недомлъвките на листопада...”

                                 Валентина РАДИНСКА, “Преди”

 

              “Листопадът е само илюзия”

                                 Елена ДОНЕВА, “Дефиниция на есента и зимата”

 

Не есента, не есента боли,

макар да е сезонът на сланите.

По голите поляни вечер скита

бездомен дъжд с измокрени поли,

 

в клонака гол препуска вятър лих,

на дрипи скъсани мъглата пада

и сухият порой на листопада

пилее в здрачината шепот тих.

 

Какво разказва капещата тлен?

Тя си отива с идващата зима,

тя само спомени нетрайни има...

... говоря ви за листопада в мен.

 

Какво е той?

Загниващата плът

на бивша пролет и на бивше лято

или ненужно и фалшиво злато,

пробляснало един-единствен път?

 

Или е жълтата трошлива глеч

на есента, от вихъра отвята,

попарена по изгрев от сланата,

преди да я разпръсне надалеч?

 

А може би е вечен намек стар?

Или прищявка на Шехеразада

са недомлъвките на листопада

сред есенната нощ на Шахрияр?

 

Валят листа.

Не вънка, в мен вали

и есенни мъгли провлачват дрипи,

и дъжд бездомен вдън душата хлипа,

оронен шепот сухо шумоли.

 

Оронен шепот сухо шумоли

и листопадът – жълти некролози –

не е илюзия, а диагноза.

 

Не есента, не есента боли...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ! Нямам думи.
  • Загниващ и бездомен,листопадът
    шепти на свой си някакъв език.
    Под слънчев лъч,до днес горели в клада,
    листа се ронят,полумъртви,с вик...

    С уважение!
  • Аз, човекът свикнал да не се впечатлява от нищо, и да не се възхищава особено от когото и да е, и от каквото и да е на този временен, тленен и всуе суетен свят (може би поради вътрешна ограниченост), съм впечатлен и възхитен!
  • На всички - благодаря от сърце!
  • не есента боли...,а Мисълта,проекцията..

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...