22 янв. 2012 г., 12:50

Листопад 

  Поэзия
1629 0 35

ЛИСТОПАД

 

             "Ще ме отвее листопадът може би...”

                                 Валери ИВАНОВ, “Ще падна”

            

              “... и да нагазим в недомлъвките на листопада...”

                                 Валентина РАДИНСКА, “Преди”

 

              “Листопадът е само илюзия”

                                 Елена ДОНЕВА, “Дефиниция на есента и зимата”

 

Не есента, не есента боли,

макар да е сезонът на сланите.

По голите поляни вечер скита

бездомен дъжд с измокрени поли,

 

в клонака гол препуска вятър лих,

на дрипи скъсани мъглата пада

и сухият порой на листопада

пилее в здрачината шепот тих.

 

Какво разказва капещата тлен?

Тя си отива с идващата зима,

тя само спомени нетрайни има...

... говоря ви за листопада в мен.

 

Какво е той?

Загниващата плът

на бивша пролет и на бивше лято

или ненужно и фалшиво злато,

пробляснало един-единствен път?

 

Или е жълтата трошлива глеч

на есента, от вихъра отвята,

попарена по изгрев от сланата,

преди да я разпръсне надалеч?

 

А може би е вечен намек стар?

Или прищявка на Шехеразада

са недомлъвките на листопада

сред есенната нощ на Шахрияр?

 

Валят листа.

Не вънка, в мен вали

и есенни мъгли провлачват дрипи,

и дъжд бездомен вдън душата хлипа,

оронен шепот сухо шумоли.

 

Оронен шепот сухо шумоли

и листопадът – жълти некролози –

не е илюзия, а диагноза.

 

Не есента, не есента боли...

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??