22 янв. 2012 г., 12:50

Листопад

1.8K 0 35

ЛИСТОПАД

 

             "Ще ме отвее листопадът може би...”

                                 Валери ИВАНОВ, “Ще падна”

            

              “... и да нагазим в недомлъвките на листопада...”

                                 Валентина РАДИНСКА, “Преди”

 

              “Листопадът е само илюзия”

                                 Елена ДОНЕВА, “Дефиниция на есента и зимата”

 

Не есента, не есента боли,

макар да е сезонът на сланите.

По голите поляни вечер скита

бездомен дъжд с измокрени поли,

 

в клонака гол препуска вятър лих,

на дрипи скъсани мъглата пада

и сухият порой на листопада

пилее в здрачината шепот тих.

 

Какво разказва капещата тлен?

Тя си отива с идващата зима,

тя само спомени нетрайни има...

... говоря ви за листопада в мен.

 

Какво е той?

Загниващата плът

на бивша пролет и на бивше лято

или ненужно и фалшиво злато,

пробляснало един-единствен път?

 

Или е жълтата трошлива глеч

на есента, от вихъра отвята,

попарена по изгрев от сланата,

преди да я разпръсне надалеч?

 

А може би е вечен намек стар?

Или прищявка на Шехеразада

са недомлъвките на листопада

сред есенната нощ на Шахрияр?

 

Валят листа.

Не вънка, в мен вали

и есенни мъгли провлачват дрипи,

и дъжд бездомен вдън душата хлипа,

оронен шепот сухо шумоли.

 

Оронен шепот сухо шумоли

и листопадът – жълти некролози –

не е илюзия, а диагноза.

 

Не есента, не есента боли...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ! Нямам думи.
  • Загниващ и бездомен,листопадът
    шепти на свой си някакъв език.
    Под слънчев лъч,до днес горели в клада,
    листа се ронят,полумъртви,с вик...

    С уважение!
  • Аз, човекът свикнал да не се впечатлява от нищо, и да не се възхищава особено от когото и да е, и от каквото и да е на този временен, тленен и всуе суетен свят (може би поради вътрешна ограниченост), съм впечатлен и възхитен!
  • На всички - благодаря от сърце!
  • не есента боли...,а Мисълта,проекцията..

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...