Недей ми казва колко съм велика,
останах със изстинала душа.
Мечтите ми неимоверно се отдалечиха
и оттогава само чупя, хвърлям и троша.
Недей ми казва, че разбираш
отчайващите опити на Аз-а.
И аз самата често имитирам
тъй чисти помисли, но и омраза.
Събирам си сълзите в шепа,
те парят по човешката ми кожа,
наричам се понякога проклета,
но на живота точка ...