21 апр. 2009 г., 13:50

Литературни пости (наречи ги опити прости)

984 0 3

 

Недей ми казва колко съм велика,

останах със изстинала душа.

Мечтите ми неимоверно се отдалечиха

и оттогава само чупя, хвърлям и троша.

Недей ми казва, че разбираш

отчайващите опити на Аз-а.

И аз самата често имитирам

тъй чисти помисли, но и омраза.

Събирам си сълзите в шепа,

те парят по човешката ми кожа,

наричам се понякога проклета,

но на живота точка

никога няма да мога сложа...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Две Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А Две?
  • Много е добро.Оправи си,чисто технически последния ред,ако се постараеш, ще успееш.Поздравление!
  • Интересни размисли ми докарва това стихотворение не за величието, а за смовглеждането!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...