21 апр. 2009 г., 13:50

Литературни пости (наречи ги опити прости)

979 0 3

 

Недей ми казва колко съм велика,

останах със изстинала душа.

Мечтите ми неимоверно се отдалечиха

и оттогава само чупя, хвърлям и троша.

Недей ми казва, че разбираш

отчайващите опити на Аз-а.

И аз самата често имитирам

тъй чисти помисли, но и омраза.

Събирам си сълзите в шепа,

те парят по човешката ми кожа,

наричам се понякога проклета,

но на живота точка

никога няма да мога сложа...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Две Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А Две?
  • Много е добро.Оправи си,чисто технически последния ред,ако се постараеш, ще успееш.Поздравление!
  • Интересни размисли ми докарва това стихотворение не за величието, а за смовглеждането!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...