15 sept 2011, 19:42

Логика 

  Poesía » Filosófica
616 0 0

В минути блажено дихание

да почувстваш неистова ярост и страх

и в мисли за минало - към страст

да утихнеш - в мисъл за грях.

Чрез толкова много несгоди

достигнал до лъч светлина.

Единствена, но и забравена -

смисъл и дума - "жена".

Обгърната в бяло и меко,

покрита от пух, лекота.

И някак често засенчвана мисъл,

логически дума - "жена".

Тайно прикрила усмивката,

една мисъл над нея лежи.

Но колко трудно намира се логика

в нещо нелогично почти.

Но когато погледаш: красива, изискана -

една нелогична мисъл много логично звучи.

 

 

 

14.09.2011

© Красимира Баротева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??