14 ago 2007, 23:38

Луда музика

  Poesía
1.2K 0 2
Прибирам се вкъщи и музиката пускам
и главата почвам да си тръскам,
щото тва е нещото, което най си го обичам,
само то беди не ми навлича,
а съзнанието далече ми отвлича
и животът ми на сладка лудост почва да прилича,
ноти в кръвта ми почват да бушуват,
сърцето и душата вече от нищо те не се страхуват,
щото музиката ги лекува,
всичко друго пет пари не струва,
майната на всичко в този час -
аз съм в музикалният захлас, 
щом любимата ми песен озвучава пак квартала
аз съм като бясна хала,
лудостта ме грабва без да пита
и лоши спомени  помита
и докато съм млад и лудостта ме удря като ток,
аз ще слушам този рок.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Този стих би звучал добре с музика
  • То и аз така. Пускам си бате Майк Шинода и ЛП и два часа не ме бройте.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...