Aug 14, 2007, 11:38 PM

Луда музика

  Poetry
1.2K 0 2
Прибирам се вкъщи и музиката пускам
и главата почвам да си тръскам,
щото тва е нещото, което най си го обичам,
само то беди не ми навлича,
а съзнанието далече ми отвлича
и животът ми на сладка лудост почва да прилича,
ноти в кръвта ми почват да бушуват,
сърцето и душата вече от нищо те не се страхуват,
щото музиката ги лекува,
всичко друго пет пари не струва,
майната на всичко в този час -
аз съм в музикалният захлас, 
щом любимата ми песен озвучава пак квартала
аз съм като бясна хала,
лудостта ме грабва без да пита
и лоши спомени  помита
и докато съм млад и лудостта ме удря като ток,
аз ще слушам този рок.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

  • Този стих би звучал добре с музика
  • То и аз така. Пускам си бате Майк Шинода и ЛП и два часа не ме бройте.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....