23 abr 2016, 22:14

Луди

  Poesía
808 0 14

Ето го поредният луд,

на мегдана появи се,

прави се на Робин Худ,

вика, псува и гневи се!

 

А пък другите немеем,

всеки гледа и се чуди,

да говориме, не смеем,

да не каже, че сме луди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • Няма как. Това е другата страна... Все пак си в публичното пространство.
    Едно съм разбрал, адаш - истината е една и винаги излиза наяве.
    Добротата винаги побеждава.
    Дали е абсолютна - отделен въпрос.
  • Веси, Пламка, благодаря ви от сърце!
    Мария, знаейки, че ни дели само един баир, толкова ми е мило и толкова радост ми носи твоето гостуване, че нямаш на представа! Крайно съм огорчен от отношението на някои потребители към мен и към това, което пиша, заради това, че понякога казвам истината, такава, каквато я виждам аз, без да имам претенции, че е абсолютна, защото такава няма! Стига съм хленчил, не искам, да се оплаквам, но ми е мъчно!
  • Не случайно Вазов е казал: „Лудите, лудите – те да са живи!“
    Сигурно има защо...
    Поздрави!
  • "Онемели ний се чудим и дори се смеем" ... Май ние сме лудите, но не го осъзнаваме...
    Поздравления за творбата, адаш!
    Винаги улучваш десятката. Този път също.
  • Браво!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...