Лудост
Изморих се да бъда скала
в океани от мъжки тревоги.
Изморих се да бъда добра
или, може би, просто не мога.
Искам нещо да вика във мен
и да кара кръвта ми да стене,
искам огън във всеки нов ден,
искам нещо безумно във мене.
Искам просто да срина стените,
построени за толкова време...
Вместо покрив, днес искам звездите.
Искам нещо да бъде за мене,
по-нищожно дори и от зрънце,
но горещо, защото горя
по-искрящо, защото съм слънце
и не искам да бъда луна,
под която мъже да заспиват,
утешени след тежкия ден.
Изморих се да бъда закрила.
Искам нещо да бъде за мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариета Караджова Todos los derechos reservados
