etikki (Мариета Караджова)
100 82
29.01.2012 г., 15:34 ч.

Лудост 

  Поезия » Друга
1088 0 8

Изморих се да бъда скала

в океани от мъжки тревоги.

Изморих се да бъда добра

или, може би, просто не мога.

Искам нещо да вика във мен

и да кара кръвта ми да стене,

искам огън във всеки нов ден,

искам нещо безумно във мене.

Искам просто да срина стените,

построени за толкова време...

Вместо покрив, днес искам звездите.

Искам нещо да бъде за мене,

по-нищожно дори и от зрънце,

но горещо, защото горя

по-искрящо, защото съм слънце

и не искам да бъда луна,

под която мъже да заспиват,

утешени след тежкия ден.

Изморих се да бъда закрила.

Искам нещо да бъде за мен.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички за хубавите думи!
  • А на мен ми харесва!Отдавна не Ви бях чел,затова сега погледнах малко назад и всичко ми хареса,браво!Приемете моите поздрави!
  • "посторени" - построени
    Аплодисменти!
    Жена, която знае, какво иска!
  • Хубаво стихотворение!Поздравления!
  • "Изморих се да бъда закрила.
    Искам нещо да бъде за мен."
    Браво!
  • Хубав...
  • Подкупваща изповедност, точна интонация, чудесно боравене с метриката и римите. Лирическото повествование е получило рефренно звучене, налице е стремежът към самопостигане на по-високо равнище чрез отрицание на натрупаните противоречия. Определено - успех за поетесата. Поздравления!
  • ако "разтовариш" текста от многото "в/ъв мен", ще се получи по-"пивък".
Предложения
: ??:??