Лунатици

28 mar 2019, 21:36

Poesía

307 2 2

Тя иска да бъде спомен

и мираж от който

се раждат мисли

за отминали дни

в които мечтае за него

но това са просто

илюзорни пейзажи

без които не може

да мисли трезво

и отрезвяват последните

мигове от вечното завръщане

когато и двамата прииждат

в дванадесетия час

в часа на синята мъгла

в съня на демиурга

от който въздишки струят

и носят пътищата

на любовните страдания

и дерзанията бавно погребват

унесените мечтатели

и космогонци доброжелатели

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.