28 jun 2015, 21:16  

Лунен мъх

  Poesía » Otra
966 0 9

Мислех да си само име, но ето че заплетох те в стих...

 

Моят дъх близо е. Стелиш се в очите ми,

сияещи с образи, спомени, сълзи.

Жаден дъх...

Гледам се, милват ме косите ти.

Хладки са, сънен си,

пеят по чертите ми.

"Подарих първите ни рожби,

готова съм да танцувам с теб".

Твоят дъх...

Лежа в кревата и пея на Луната.

Стели се...

клепките, усмивката,

вдишвам те, открехвам,

ето ме – пропита с лъчите ти.

Моят дъх - лунен мъх,

пеят из гърдите ни.

Двоен дъх, нов живот...

...ето, че оплетох се в стих...

и ме милват косите ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вълнуващо и сърцато!!!
  • Роси, мило ми стана, че обръщаш внимание именно на тези думи Благодаря ти!
  • Двоен дъх, нов живот...
  • Харесвам сравненията ти. За стила ти вече казах. Ще чета това, което сътворяваш тук, защото е цветно, музикално и поетично! Поздрави!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...