Лунен мъх
Мислех да си само име, но ето че заплетох те в стих...
Моят дъх близо е. Стелиш се в очите ми,
сияещи с образи, спомени, сълзи.
Жаден дъх...
Гледам се, милват ме косите ти.
Хладки са, сънен си,
пеят по чертите ми.
"Подарих първите ни рожби,
готова съм да танцувам с теб".
Твоят дъх...
Лежа в кревата и пея на Луната.
Стели се...
клепките, усмивката,
вдишвам те, открехвам,
ето ме – пропита с лъчите ти.
Моят дъх - лунен мъх,
пеят из гърдите ни.
Двоен дъх, нов живот...
...ето, че оплетох се в стих...
и ме милват косите ти.
© Йоана All rights reserved.
