Jun 28, 2015, 9:16 PM  

Лунен мъх 

  Poetry » Other
802 0 9

Мислех да си само име, но ето че заплетох те в стих...

 

Моят дъх близо е. Стелиш се в очите ми,

сияещи с образи, спомени, сълзи.

Жаден дъх...

Гледам се, милват ме косите ти.

Хладки са, сънен си,

пеят по чертите ми.

"Подарих първите ни рожби,

готова съм да танцувам с теб".

Твоят дъх...

Лежа в кревата и пея на Луната.

Стели се...

клепките, усмивката,

вдишвам те, открехвам,

ето ме – пропита с лъчите ти.

Моят дъх - лунен мъх,

пеят из гърдите ни.

Двоен дъх, нов живот...

...ето, че оплетох се в стих...

и ме милват косите ти.

© Йоана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вълнуващо и сърцато!!!
  • Роси, мило ми стана, че обръщаш внимание именно на тези думи Благодаря ти!
  • Двоен дъх, нов живот...
  • Харесвам сравненията ти. За стила ти вече казах. Ще чета това, което сътворяваш тук, защото е цветно, музикално и поетично! Поздрави!
  • красиво оплетена си дошла тук
  • Благодаря, rhymefan (Стоян Минев), слушам и изпълнявам; как иначе при такива мили коментари
  • Твоите думи
    открехват духà ти
    и
    стават четящите
    част от стиха ти!
    И
    още - на спирай,
    а
    стихоизвирай!!! !
  • Благодаря, Анастасия
Random works
: ??:??