На дъщеря ми
Златна пара се търкулна в небето...
Лунна сълза се отронва...и ето:
Малка плачеща принцеса -
дете на рая -
сърцето ми защо омая?!
Вълшебна приказка
с коси копринени,
Принцесо приказна,
сълзи от бисери
във лунна нощ ти не рони!
Смехът ти искам да звъни!
Душата ти е тъй добра.
Сърцето ми със плач не наранявай!
С усмивката си всички ти дарявай!
С крачета боси по тревата тичаш.
Ръце разперила... О, знам, че ме обичаш!
Лицето ти щастливо пак сияе
и слънцето в косите ти играе!
Вълшебна принцеса...
Мило мое, палаво дете,
чародейка любима
със златно сърце!