В лунната пътека на морето
сянка смътно се мярка.
О, блян чуден на сърцето,
огрей ме със светлина ярка!
И нека се разсеят дим, мъгла,
вятър облаците да пропъди,
да чезнат болка и тъга,
нека ден да бъде!
© Георги Todos los derechos reservados