Лунни кервани в нощта тихо препускат
под звездите-желания към една истина ясна.
Във малката уличка, на малките чувства,
една кола пали, към Раздялата се втурва.
Нощта скръбно плаче с кехлибарени сълзи,
паникьосана, децата си неистово търси.
Няма ги! Избленели в своето АЗ. Побягват.
На 15 са и гледат как смъртта залязва.
Някога пишех на пожълтял смачкан лист,
губех го, намирах го в огромната раница.
Любовта беше навсякъде изписана,
върху бледи стени в графити въздишаше. ...