Воркосиган (Светослав Николов)
63 97
2 апр. 2008 г., 09:04

Лунни кервани 

  Поэзия » Другая
905 0 3
Лунни кервани в нощта тихо препускат
под звездите-желания към една истина ясна.
Във малката уличка, на малките чувства,
една кола пали, към Раздялата се втурва.

Нощта скръбно плаче с кехлибарени сълзи,
паникьосана, децата си неистово търси.
Няма ги! Избленели в своето АЗ. Побягват.
На 15 са и гледат как смъртта залязва.

Някога пишех на пожълтял смачкан лист,
губех го, намирах го в огромната раница.
Любовта беше навсякъде изписана,
върху бледи стени в графити въздишаше.

Миналите ми стъпки рисуват дъга,
във сиви отенъци с гротескна черта.
Любовта ми я няма, раницата също,
изгубих я, когато себе си преглътнах.

Лунни кервани в нощта тихо прпускат
под звездите-желания към истина празна.
Във голямата уличка, на големите чувства,
една кола гасне, в Забрава потъва...

Конете тежко в жегата дишат,
керванът се движи по-бавно, по-бавно.
Думите СВЪРШВАТ... и звездите ги няма,
небето ридае... Земята проклина...

Вечерта тежко в жегата диша,
керванът загива по-бавно, по-бавно,
Слънце изгрява, звездите ги няма,
небето въздиша... Любовта ми... погина...

© Светослав Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И готино звучи и доста неща казва!
  • Благодарско за коментара, имам го предвид. Читавият резултат липсва поради простата причина, че от няколко месеца пиша стихове! Ще се постарая занапред, ако съм те заинтригувал прочти прозата, там съм по-в-мои-си води. Още веднъж благодаря и приятен ден.
  • Не съм ти чел други неща, но в този стих, по моему, се опитваш да прокараш един стил, с който трябва повече да се заиграеш, за да имаш читав резултат.

    Също мисля, че "лунни кервани" звучи готино, но не означава нищо.
Предложения
: ??:??