2 jul 2008, 7:53

Лунни настроения

649 0 3
Само ти ми остана, луна,
но и ти си отиваш полека,
аз опитвам след теб да вървя,
но високо е твойта пътека.

Само ти ми остана, луна,
но и тебе мрак те покрива,
сякаш сетила мойта тъга,
светлината от теб си отива.

Само ти ми остана, луна,
небето плаче по теб със звездите,
които капят една по една,
а в очите ми звезди са сълзите.

Само ти ми остана, луна,
само спомен си, скъсана дреха,
но такава не носи душата
и във спомени не търси утеха.

Но ето, че пак се показваш, луна,
в тебе слънцето пак се оглежда
и в небето се ражда звезда,
а във мене  - нова надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иво Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...