2 jul 2008, 7:53

Лунни настроения 

  Poesía » De amor
504 0 3
Само ти ми остана, луна,
но и ти си отиваш полека,
аз опитвам след теб да вървя,
но високо е твойта пътека.

Само ти ми остана, луна,
но и тебе мрак те покрива,
сякаш сетила мойта тъга,
светлината от теб си отива.

Само ти ми остана, луна,
небето плаче по теб със звездите,
които капят една по една,
а в очите ми звезди са сълзите.

Само ти ми остана, луна,
само спомен си, скъсана дреха,
но такава не носи душата
и във спомени не търси утеха.

Но ето, че пак се показваш, луна,
в тебе слънцето пак се оглежда
и в небето се ражда звезда,
а във мене  - нова надежда.

© Иво Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??