Jul 2, 2008, 7:53 AM

Лунни настроения 

  Poetry » Love
492 0 3
Само ти ми остана, луна,
но и ти си отиваш полека,
аз опитвам след теб да вървя,
но високо е твойта пътека.

Само ти ми остана, луна,
но и тебе мрак те покрива,
сякаш сетила мойта тъга,
светлината от теб си отива.

Само ти ми остана, луна,
небето плаче по теб със звездите,
които капят една по една,
а в очите ми звезди са сълзите.

Само ти ми остана, луна,
само спомен си, скъсана дреха,
но такава не носи душата
и във спомени не търси утеха.

Но ето, че пак се показваш, луна,
в тебе слънцето пак се оглежда
и в небето се ражда звезда,
а във мене  - нова надежда.

© Иво All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??