Лунни настроения
Само ти ми остана, луна,
но и ти си отиваш полека,
аз опитвам след теб да вървя,
но високо е твойта пътека.
Само ти ми остана, луна,
но и тебе мрак те покрива,
сякаш сетила мойта тъга,
светлината от теб си отива.
Само ти ми остана, луна,
небето плаче по теб със звездите,
които капят една по една,
а в очите ми звезди са сълзите.
Само ти ми остана, луна,
само спомен си, скъсана дреха,
но такава не носи душата
и във спомени не търси утеха.
Но ето, че пак се показваш, луна,
в тебе слънцето пак се оглежда
и в небето се ражда звезда,
а във мене - нова надежда.
но и ти си отиваш полека,
аз опитвам след теб да вървя,
но високо е твойта пътека.
Само ти ми остана, луна,
но и тебе мрак те покрива,
сякаш сетила мойта тъга,
светлината от теб си отива.
Само ти ми остана, луна,
небето плаче по теб със звездите,
които капят една по една,
а в очите ми звезди са сълзите.
Само ти ми остана, луна,
само спомен си, скъсана дреха,
но такава не носи душата
и във спомени не търси утеха.
Но ето, че пак се показваш, луна,
в тебе слънцето пак се оглежда
и в небето се ражда звезда,
а във мене - нова надежда.
© Иво All rights reserved.
