Лунно сребро

Лунна светлина гори... догаря
и аз отново пиша за любов,
но музата във мен поваля
последния ми порив... зов.

Аз искам да обичам... да мечтая,
но паднах със крила подрязани,
а лунното сребро гори... изгаря
със светлите лъчи предадени.

Аз можех, исках да се смея
в безгрижна - нощната тъма,
но умирам, аз бавно линея
под сянка на лунна тъга.

Любовни искри възхвалявах,
сърцето в копнежи зарих,
отново излъгана бягах,
а луната в среброто убих.