Лунно сребро
803
0
0
Лунна светлина гори... догаря
и аз отново пиша за любов,
но музата във мен поваля
последния ми порив... зов.
Аз искам да обичам... да мечтая,
но паднах със крила подрязани,
а лунното сребро гори... изгаря
със светлите лъчи предадени.
Аз можех, исках да се смея
в безгрижна - нощната тъма,
но умирам, аз бавно линея
под сянка на лунна тъга.
Любовни искри възхвалявах,
сърцето в копнежи зарих,
отново излъгана бягах,
а луната в среброто убих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николета Попова Всички права запазени
