7.04.2009 г., 11:37 ч.

Лунно сребро 

  Поезия » Друга
641 0 0
Лунна светлина гори... догаря
и аз отново пиша за любов,
но музата във мен поваля
последния ми порив... зов.
Аз искам да обичам... да мечтая,
но паднах със крила подрязани,
а лунното сребро гори... изгаря
със светлите лъчи предадени.
Аз можех, исках да се смея
в безгрижна - нощната тъма,
но умирам, аз бавно линея
под сянка на лунна тъга. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Попова Всички права запазени

Предложения
: ??:??