Лунно затъмнение

1. М е с е ч и н а

                .                                            .
     *   .                  .              .        .   *          .
  .         .                     .       .           .      .        .
        o                             .                   .
         .              .                  .           .
          0     .
                 .          .                 ,                ,    ,
 .                     .                         .
      .          ,
   .          o     .                 .                   .            .
     .                           ,             .                .
               #\##\#*     .                              .        .
             #*##O##\###                .                        .
   .        #*#\##\##\###                       .                     ,
        .   ##*#o##\##\##               .                     .
      .      ##*#\##o##\#         .                             ,       .
          .    *#####\#     .                    .             .          ,
                                 .                         .
____^/\___^--____/\____O______________/\/\---/\___________---______________
   /\^   ^  ^    ^                  ^^ ^  '\ ^          ^       ---
         --           -            --  -      -         ---  __       ^
   --  __                      ___--  ^  ^                         --  __

Акостирах на планета далечна
на която само зимата е вечна,
ала не мога аз назад да се върна -
тя във новия ми свят се превърна.

Примамен от луна мистична,
макар да има орбита различна...
Отвъд хоризонта остава мечтата -
спътник траен отредила е съдбата.

Луната отново да изгрее
душата ми още копнее.
Сиянието красиво ме обгръща,
магията ѝ мощна се завръща...

Но тъй бързо времето се изнизва
и тъмночервеният образ залязва.
Пак студената нощ ме притиска
и мракът моите мисли потиска.

Отново в сянката небесна
аз се уча да живея,
за месечината прекрасна
все още тъй милея...

Киселинен дъжд ме облива,
бленуван живот ми изтрива,
изпепеляващ студ ме застига,
но да ме избави не го постига...

Акостирах на планета далечна
на която само зимата е вечна,
ала не искам аз назад да се върна -
тя във новия ми свят се превърна.

2. З а т ъ м н е н и е
                        +
          ---====D                        6
 o                 ,,*:*::,.__     *
              * ,)))*))))* __.=-.             o
      |       ,((*((- -))-'
     -O-    ,))))))\ = /                     ;( =     +
+     |    ,(((*(((()-(               *
           *))))))/    `\
           (((*}(//(_|_)\\                        .
           )*))))\\*).( //            +  .
  *        (((((*(// / )/                   |
            ))))))/ / /`                   -O-     6
+           `(*(((/ /`                      |
          6  `)))*))`\            *
               `((((  `-.__     ,      .
     .            *)-._    `--~.`
 @                +    `~---~~`                *
             *       .            o         +
        +                    .                    o

В небето невиждан мрак -
уви, задава се печален знак...
сянката лунна ще е вечна,
ще настане зима нечовечна...

Месечината обърна гръб,
остана само тъмна скръб.
Необяснимо как угасна
сиянието тъй прекрасно...

Сълзите, превърнати в лед,
възпират пътя ми напред.
И разбитите мечти безчет
затрупват живота ми проклет.

Болезнен дъжд от гняв
разтапя тоз ковчег корав
и пръква труп оттам -
безцелен, отново сам...

Кога ще се научи
да живее както преди?
Кога ли ще се случи
нагоре пак да полети?

На таз планета е в капан,
да се върне е новия план.
Но е без сили за това -
няма гориво за към дома...

И всеки поглед нагоре
е стрела във очите...
И таз горгона отгоре
го съпътства във дните...