Лутам се и търся,
добре ли, не знам?
Ходя и мълча,
ей тъй, просто сам.

Минал през поля, минал през реки, 
докосвам езера и гоня аз мечти.
Лутам се и търся доброто по света,
поглеждам аз небето и искам да летя.

Лежа на тревата, окъпана в роса,
мисля си за дните, за малките деца.
Безгрижна лудория, изцапана със кал,
а за порасналите вече, за тях просто ми е жал.

Имам си семейство, имам аз и дом
имам си подкрепа, имам аз подслон,
но тъжно ми е вътре във моята душа
като гледам аз народа със наведена глава.

Не е лесно тука, българинът знай,
но виде се наблизо пустият му край.
Бяхме в робство ние, проляхме много кръв,
сега пак сме оковани, макар и не със връв.

Иска ми се да покажа на моите деца
една хубава родина със пролетни цветя,
цъфнали дръвчета и зелената трева,
на улицата хора с гордо вдигната глава!