5.01.2014 г., 20:21

Лутам се и търся

505 0 0

Лутам се и търся,
добре ли, не знам?
Ходя и мълча,
ей тъй, просто сам.

 

Минал през поля, минал през реки, 
докосвам езера и гоня аз мечти.
Лутам се и търся доброто по света,
поглеждам аз небето и искам да летя.

 

Лежа на тревата, окъпана в роса,
мисля си за дните, за малките деца.
Безгрижна лудория, изцапана със кал,
а за порасналите вече, за тях просто ми е жал.

 

Имам си семейство, имам аз и дом
имам си подкрепа, имам аз подслон,
но тъжно ми е вътре във моята душа
като гледам аз народа със наведена глава.

 

Не е лесно тука, българинът знай,
но виде се наблизо пустият му край.
Бяхме в робство ние, проляхме много кръв,
сега пак сме оковани, макар и не със връв.

 

Иска ми се да покажа на моите деца
една хубава родина със пролетни цветя,
цъфнали дръвчета и зелената трева,
на улицата хора с гордо вдигната глава!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...