ЛУТАНЕ

22 mar 2005, 19:13

Poesía

1107 0 0

Всеки ден си отивам по малко.

Всяка нощ пак се връщам, и пак…

Всеки ден на парчета накъсана,

все вървя ту напред, ту назад.

В лабиринт от житейски проблеми,

се загубвам, намирам се пак,

после спирам и сякаш пропадам

в стая тъмна, студена и в мрак...

Със ръце аз стените докосвам,

със сълзи аз прогонвам страха,

а сърцето ми лудо упорства

и крещи ”не така, не така”...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.