Всеки ден си отивам по малко.
Всяка нощ пак се връщам, и пак…
Всеки ден на парчета накъсана,
все вървя ту напред, ту назад.
В лабиринт от житейски проблеми,
се загубвам, намирам се пак,
после спирам и сякаш пропадам
в стая тъмна, студена и в мрак...
Със ръце аз стените докосвам,
със сълзи аз прогонвам страха,
а сърцето ми лудо упорства
и крещи ”не така, не така”...
© Маргаритка Харизанова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
