Всеки ден си отивам по малко.
Всяка нощ пак се връщам, и пак…
Всеки ден на парчета накъсана,
все вървя ту напред, ту назад.
В лабиринт от житейски проблеми,
се загубвам, намирам се пак,
после спирам и сякаш пропадам
в стая тъмна, студена и в мрак...
Със ръце аз стените докосвам,
със сълзи аз прогонвам страха,
а сърцето ми лудо упорства
и крещи ”не така, не така”...
© Маргаритка Харизанова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
