22 jul 2007, 22:20

Лутане

  Poesía
975 0 3
И в мрака светлинка изгря,
слънце се показа и на моята врата.
След толкова лутане в сумрака
пак ще изплувам на повърхността.

Но пътя, който избрах
дали води във вярната посока,
или пак на следващата отбивка ще се спра,
без да мога да избера?

Вървя, но все пак нещо пак го няма -
различни гласове говорят в моята глава
за това каква съм била,
а аз самата може би не знам това!

Но въпреки всичко трябва да продължа,
макар облята в кървавата пот на реалността
и белязана от миналото далечно,
дърпащо ме назад!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...