Лутане
И в мрака светлинка изгря,
слънце се показа и на моята врата.
След толкова лутане в сумрака
пак ще изплувам на повърхността.
Но пътя, който избрах
дали води във вярната посока,
или пак на следващата отбивка ще се спра,
без да мога да избера?
Вървя, но все пак нещо пак го няма -
различни гласове говорят в моята глава
за това каква съм била,
а аз самата може би не знам това!
Но въпреки всичко трябва да продължа,
макар облята в кървавата пот на реалността
и белязана от миналото далечно,
дърпащо ме назад!
слънце се показа и на моята врата.
След толкова лутане в сумрака
пак ще изплувам на повърхността.
Но пътя, който избрах
дали води във вярната посока,
или пак на следващата отбивка ще се спра,
без да мога да избера?
Вървя, но все пак нещо пак го няма -
различни гласове говорят в моята глава
за това каква съм била,
а аз самата може би не знам това!
Но въпреки всичко трябва да продължа,
макар облята в кървавата пот на реалността
и белязана от миналото далечно,
дърпащо ме назад!
© Юлия Илиева All rights reserved.
