Среднощни сълзи по белия сняг...
измръзвам сама в студения мрак...
Среднощни мечти в прегръдка от лед
безкрайни следи остават след теб...
Една лятна любов във зимен нюанс...
утихнал без време е този наш нежен романс...
Среднощни целувки, забравени по устните,
напомнят за теб, едно ефирно докосване...
Среднощни сълзи, превърнати в лед...
танцувам сама отново без теб...
Среднощни мечти във зимна тъга...
по белия сняг, следи САМОТА...
11.01.2012г.
© Моника Стойчева Todos los derechos reservados
измръзвам сама в студения мрак..."
Чудесни поетични попадения, от които реших да си взема за спомен горното. Поздравления за хубавия стих, Моника!