24 ago 2014, 17:07

Лятна нощ 

  Poesía » De amor
413 0 3

Лятна нощ...

Огнена луна изгрява над Земята,

звезди обсипват нощното небе,

нежна тишина разстила се над тъмнината,

разкъсвана единствено от звуците на пеещо щурче.

 

Гореща нощ...

Дори и вятъра игрив и той заспал е,

притихнал кротко в този тиха нощ,

дали е уморен от странстване далечно

и сега почива си сред нощния разкош.

 

Безсънна нощ...

Всичко спи, но аз не съм заспала,

лежа притихнала в широкото легло,

заслушана в тази песен на щуреца,

в която пее се за нашата любов.

 

Копнежна нощ...

Притварям своите очи,

а мислите ми все към тебе бягат,

дали дочуваш моя нежен зов,

в съня ми идвай, само тебе чакам,

дарявай ме с радост и живот.

 

Мечтана нощ...

И ето пак нощта безмълвно ще отмине,

луната ще заспи зад облак сив,

звездите светли тихичко ще си отидат,

за да направят място на утрото добро.

 

И тогава слънчев ден над света ще се усмихне,

няма да остане помен от тази лятна нощ,

само копнежа сладък в мен не ще престане

и спомена за тази тиха, звездна нощ.

 

Пламена Владимирова

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви за милите думи! Много ме зарадвахте!
  • Разкош!!!Пленително, омагьосващо, приказно красиво!Мисля, че и аз познавам тази нощ... Описала си я превъзходно!Дава едно толкова прелестно усещане,което те издига много нависоко над вселената!Сякаш си до звездите и там горе има само любов, доброта и магия!Разкошно стихотворение!Браво!
  • Усмихнат, слънчев ден, Пламена!
Propuestas
: ??:??