Лятна нощ
Лятна нощ...
Огнена луна изгрява над Земята,
звезди обсипват нощното небе,
нежна тишина разстила се над тъмнината,
разкъсвана единствено от звуците на пеещо щурче.
Гореща нощ...
Дори и вятъра игрив и той заспал е,
притихнал кротко в този тиха нощ,
дали е уморен от странстване далечно
и сега почива си сред нощния разкош.
Безсънна нощ...
Всичко спи, но аз не съм заспала,
лежа притихнала в широкото легло,
заслушана в тази песен на щуреца,
в която пее се за нашата любов.
Копнежна нощ...
Притварям своите очи,
а мислите ми все към тебе бягат,
дали дочуваш моя нежен зов,
в съня ми идвай, само тебе чакам,
дарявай ме с радост и живот.
Мечтана нощ...
И ето пак нощта безмълвно ще отмине,
луната ще заспи зад облак сив,
звездите светли тихичко ще си отидат,
за да направят място на утрото добро.
И тогава слънчев ден над света ще се усмихне,
няма да остане помен от тази лятна нощ,
само копнежа сладък в мен не ще престане
и спомена за тази тиха, звездна нощ.
Пламена Владимирова
© Пламена Владимирова All rights reserved.
Описала си я превъзходно!Дава едно толкова прелестно усещане,което те издига много нависоко над вселената!Сякаш си до звездите и там горе има само любов, доброта и магия!Разкошно стихотворение!Браво!
