8 ago 2020, 12:16

Лятно

  Poesía
812 6 8

По между ни са само

бризове дългокоси.

Метнали слънце на рамо,

крачим щастливи и боси,

покрай пясъчни замъци,

миди и раковини.

Крачим и събираме пламъци

от вълшебствата сини.

Морето с дрехи от пяна,

весело ни облича.

От лятно щастие нямо,

слънце на запад изтича,

кървава диря чертае,

с хоризонта се слива.

Прегръща го и нехае,

че лятото си отива.

Целуваме устни солени,

та солта да ни пари,

когато в дните смалени

завият зимните хали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, ама много хубаво го каза! Да не забравиш само! Към декември чакам билет- поне за три месеца...
  • Деа! 😀
    С устни солени
    в зимните хали
    моми и ергени
    отиваме в Бали!
  • Иван, Ники, Жоро, Марианка, Стойчо, Марина - Благодаря ви!🌊🌊🌊че се отбихте на моя плаж.
  • Прекрасно...
  • Ех,какъв чаровен и...неизбежен пейзаж...
    Остава ни утехата да го съпреживеем!
    Поздравления за написаното от теб, Деа!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...