Лятно
По между ни са само
бризове дългокоси.
Метнали слънце на рамо,
крачим щастливи и боси,
покрай пясъчни замъци,
миди и раковини.
Крачим и събираме пламъци
от вълшебствата сини.
Морето с дрехи от пяна,
весело ни облича.
От лятно щастие нямо,
слънце на запад изтича,
кървава диря чертае,
с хоризонта се слива.
Прегръща го и нехае,
че лятото си отива.
Целуваме устни солени,
та солта да ни пари,
когато в дните смалени
завият зимните хали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
