лятото пак отлетя

Poesía » Otra

692 0 1

Седя под стара върба, на тихия браг на реката
над мен прелитат ята и махат за сбогом с крилата.

Сякаш че нотка тъгa в сърцето ми пламва веднага,
че лятото пак отлетя и само спомен за него остава.

И моята стара върба ме гали със клони туй нежно
и тихичко казва ми тя "На утрото гледай с надежда".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Tomad (Тома Кашмирски)

чудех се, предпоследната дума на предпоследния ред... дали не е друга...

2011-08-24T03:14:15+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0