лятото пак отлетя

Aug 24, 2011, 3:13 AM

Poetry » Other

591 0 1

Седя под стара върба, на тихия браг на реката
над мен прелитат ята и махат за сбогом с крилата.
Сякаш че нотка тъгa в сърцето ми пламва веднага,
че лятото пак отлетя и само спомен за него остава.
И моята стара върба ме гали със клони туй нежно
и тихичко казва ми тя "На утрото гледай с надежда".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

лятото пак отлетя

Want to read more?

Random works