Пристината бях до стената.
Сама... Не знаех аз какво да правя.
Хиляди проблеми ми бяха на главата
и струваше ми се, че няма как да се оправя.
Но радвам се, че не съм била права.
Ето, че дойде и твоят ред!
Приятел в нужда се познава,
той до тебе ли е - всичко е наред!
На теб, приятелко, дължа това,
че се изправих на крака!
На теб, приятелко, най-много ти благодаря,
че да ми върнеш надеждата успя!
Когато всичко беше сиво,
когато паднах в дупката пак,
появи се ти и ме направи щастлива
и лъч на надежда разкъса адския мрак!
Не знам кога се появи,
не знам как стана това,
но ти успя да спреш моите сълзи
и само ти бе до мен, когато се оказах сама...
Без теб бях на нулата равна,
без теб се давех в глътка вода.
Тази мъка се бе стаила в мен отдавна
и ме убиваше малко по малко всяка сълза.
Ти бе моят ангел спасител, ти живот ми дари,
само като ме погледна с тези топли и добри очи.
Теб, приятелко, няма да забравя
никога, каквото и да става!
За тебе всичко съм готова да направя.
За тебе, ти, която ме научи да не се предавам!